Методология и методика
|
|||
Бояджиев, Г. Историческата наука и конкретните прояви на обществените закономерности. | 1990 | 5 | 54 |
Бояджиев, Г. Предмет и задачи на историографията като наука. | 1986 | 5 | 66 |
Даскалов, Р. Концепцията на Макс Вебер за историческото познание. | 1989 | 2 | 58 |
Запрянова-Тодорова, А. За емпиричното и теоретичното в историческото познание. | 1988 | 6 | 64 |
Петров, А. Някои теоретико-методологически аспекти на понятието демокрация. | 1990 | 11-12 | 66 |
Стоянов, Ж. Към критиката на обективистките концепции за историческото познание. | 1987 | 12 | 66 |
Стоянов, Ж. Принципите на Маркс и Енгелс за критика на буржоазната историография. | 1988 | 4 | 53 |
Стоянов, Ж. Проблемът за историческите понятия. | 1990 | 7 | 55 |
Събития и личности
|
|||
Билярски, Ив. Живяна история на българското право. Сто и четиридесет години от рождението на Стефан Савов Бобчев (20 януари 1853 - 8 септември 1940 г.) | 1993 | 4-5 | 79 |
Божилова, Р. Илия Миларов и политическият живот в Хърватско. | 1991 | 6 | 68 |
Божилова, Р. Степан Радич и "Възродена България". Една непозната книга за бьлгарите и за тяхната история. | 1992 | 8-9 | 120 |
Божинов, Пл. Книжовни източници за изграждане на обществено-политическите възгледи на Марко Д. Балабанов. | 1993 | 4-5 | 156 |
Възвъзова-Каратеодорова. К. Поп Минчо Кънчев за срещата си с Петко войвода. | 1994-1995 | 4 | 152 |
Генов, Ц. Ив. С. Аксаков и българското освободително дело. | 1986 | 12 | 54 |
Горина, Л. В. (СССР). Политическите възгледи на Марин Дринов до Освобождението. | 1985 | 7 | 57 |
Григоров, Б. Български комунист край стената на Кремъл (100 години от рождението на Иван Костадинов). | 1987 | 10 | 62 |
Грънчаров, М. Васил Ганчев в българското националнореволюционно движение през 60-те години на XIX в. | 1990 | 11-12 | 48 |
Данова, Н. Марко Д. Балабанов и гръцкият културен и идейно-политически живот през XIX в. | 1986 | 3 | 58 |
Дертлиев, А. Нови сведения за живота и дейността на Стою Филипов. | 1991 | 1 | 57 |
Димитрова, Ст. Петко Енев. | 1990 | 1 | 52 |
Дихан, И. М. (СССР) Участието на Серафим Мицев в държавното строителство на Украйна (1924-1929 г.) | 1988 | 1 | 64 |
Дочев, Д. Фридрих Енгелс за България и българите. | 1988 | 10 | 66 |
Дроснева, Е. Към биографията на ботевия четник хаджи Костадин Хаджидимитров от Сливен. | 1992 | 5 | 86 |
Елдъров, С. Централният македонски комитет на Георги Капчев (1893-1899). | 1992 | 7 | 99 |
Жечев, Н. Проф. Константин Велики и проблемите на Българското възраждане. | 1992 | 8-9 | 134 |
Калъпчиева, Ел. Ст. Проф. д-р Параскев Стоянов. | 1986 | 9 | 43 |
Караджов, К. Николай И. Бухарин - революционер и ръководител. | 1988 | 12 | 63 |
Костов, Е. Генерал Рачо Петров - жизнен и професионален път. | 1992 | 6 | 76 |
Костов, Е. Генерал Рачо Петров и строителството на железопътната линия Радомир-Кюстендил-турската граница. | 1991 | 10 | 95 |
Латишев, А. (СССР) Черти от дейността на Борис Стоманяков. | 1985 | 1 | 65 |
Миланова, П. Един човешки живот (Цвети Славчев Иванов. 1914-1950 г.) | 1991 | 4 | 71 |
Миланова, С. Политическият процес срещу журналиста Цвети Иванов през 1946. | 1994-1995 | 2 | 155 |
Митев, Ст. Иван Константинов Сарафов - опълченец и генерал от две армии. | 1989 | 5 | 51 |
Петков, Ил. Паметникът на освободителите в София (1898-1988 г.) | 1988 | 8 | 65 |
Петков, П. Ст. Климент Браницки и Търновски като министър-председател на Княжество България. | 1994-1995 | 5 | 118 |
Петрова, Д. Тандем ли са д-р Г. М. Димитров и Н. Петков (1930-1944). | 1992 | 11-12 | 160 |
Радев, Ив. Андон Никопит и участието му във възрожденския процес. | 1991 | 8 | 75 |
Радкова, Р. За нравствените възгледи на Неофит Рилски. | 1991 | 8 | 81 |
Сефтврски, Р. Хърватинът Янко Воеводич - участник в Освободителната война. | 1988 | 7 | 63 |
Спасова-Михайлова, С. Поручик Ганьо Атанасов "прокурорът" - деец на Съединението. | 1985 | 11 | 53 |
Спасов, Л. Съюзът за завръщане в Родината (1922-1923 г.) | 1987 | 11 | 87 |
Стефанова, М.-Т. Участието на габровските търговци Арнаудови в книгоразпространението през 50-те -70-те години на ХIХ в. | 1990 | 3 | 65 |
Стоянов, Ив. Руският кандидат за българския престол през 1886 г. | 1989 | 6 | 54 |
Тонев, В. Кръстьо Ив. Попов-Мирски. | 1992 | 1-2 | 147 |
Ценов, Й. Самарското знаме - изработка, история и значение. | 1989 | 4 | 64 |
Чичовска, В. Председателят на Камарата на народната култура. | 1985 | 3 | 60 |
Шевченко, Ф. П. Георги Ангелов Семенаров и украинското революционно движение (1905-1910). | 1985 | 9-10 | 72 |
Янев, Я. Г. Георги Илиев Бусилин (1823-1845 г.) | 1985 | 8 | 50 |
Писма и оправки
|
|||
Андреев, К. Историята е точна наука. | 1986 | 10 | 77 |
Билярски, Ив. Пак за добруджанските Тертеровци. | 1993 | 3 | 143 |
Божилов, Ив. Как се пише рецензия? | 1987 | 2 | 90 |
Ботушаров, Хр. Паметникът на Климент Охридски в София. | 1988 | 10 | 84 |
Василев, В. Бележки по състава на Втората българска легия. | 1992 | 5 | 94 |
Възвъзова-Каратеодорова, К. Добавки и поправки към биографията на възрожденския художник-революционер Атанас Клепаноа (Клепарски). | 1992 | 1-2 | 171 |
Георгиев, Л. Още за Никола Попов и неговите сътрудници. | 1989 | 4 | 91 |
Георгиев, П. Непълноти и грешки, които не бива да се отминават. | 1990 | 3 | 83 |
Грънчаров, М. За годината на създаването на първото светско девическо училище през Възраждането. | 1990 | 6 | 78 |
Джоргов, Б. За установяването на българо-съветските дипломатически отношения. | 1986 | 1 | 58 |
Димитров, Хр. Отговор на Станислав Станилов. | 1988 | 2 | 90 |
Игнатов, В. Още веднъж за деспот Йоан Тертер. | 1993 | 3 | 138 |
Маразов, И. Принципи за интерпретация на тракийското изкуство. | 1998 | 5 | 71 |
Маринов, Ал. Няколко думи за идването на Левски в Чепеларе и Райково. | 1991 | 7 | 91 |
Матанов, Хр. В отговор на "Как се пише рецензия"? | 1987 | 2 | 96 |
Попов, Д. В отговор на Иван Маразов. | 1988 | 5 | 77 |
Радев, Ив. Бележки за едно енциклопедично издание. | 1990 | 3 | 74 |
Саппа, Н. (СССР) Към биографията на Серафим Мицев. | 1990 | 8 | 107 |
Станилов, Ст. Още за аулите в ранносредновековна България. | 1988 | 2 | 88 |
Стоянов, В. Още за писмените знаци върху пръстена от село Хотница. | 1987 | 3 | 68 |
Стоянов, Ив. Уточнение към биографията на Любен Каравелов. | 1993 | 1 | 164 |
Спомени и дневници
|
Иванова, М. Мемоарни сведения за посещението на В. Левски в Дупница (Станке Димитров). | 1988 | 4 | 83 |
Николов, Б. Априлското въстание през погледа на един участник. | 1986 | 11 | 67 |
Специални науки
|
|||
Анчова, К. Проблеми за достъпа до архивните документи. | 1985 | 2 | 66 |
Веков, М. Въвеждане на метричната система в българските земи. | 1989 | 2 | 73 |
Гребенарова, Сл. Заговезни - Тодоровден като преходен период в народния календар. | 1989 | 1 | 55 |
Минков, И. Лубор Нидерле за етническата територия на българите. | 1988 | 9 | 82 |
Стоянов, В. Палеографията в системата на хуманитарните науки. | 1986 | 9 | 52 |
Тодорова, М. Н. Брак и брачност в България през ХIХ в. | 1989 | 3 | 59 |
Дискусионни
|
|||
Атанасов, Г. Етнодемографски промени в Добруджа (Х-ХVI в.). | 1991 | 2 | 75 |
Божилов, Ив. Още за Плиска. | 1991 | 1 | 70 |
Георгиев, П. Предизвикан отговор. | 1991 | 1 | 66 |
Грозданова, Е., Ст. Андреев. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драганов? | 1993 | 2 | 146 |
Златев, Зл. Централният български революционен комитет в България (1871-1872). | 1993 | 4-5 | 210 |
Иванов, Ив. Т. За въстаническите оперативни зони в хода на въоръжената борба (1941-1944 г.) | 1989 | 5 | 68 |
Йорданов, Ст. За универсалността на понятието военна демокрация. | 1987 | 6 | 67 |
Коледаров, П. Събитията около възникването на българската държава (есента на 678 - есента на 680 г.) | 1986 | 8 | 60 |
Коледаров, П. Устройване и признаване на българската държава от Византия (есента на 680 - есента на 681 г.) | 1988 | 2 | 70 |
Кондарев, Н. Още за съществуването на БРЦК в Букурещ до май 1872 г. | 1987 | 9 | 82 |
Косев, Д. Предизвикан отговор. | 1969 | 7 | 80 |
Лалев, И. Към въпроса за касиерството в Българския революционен централен комитет (1871-1872 г.) | 1990 | 7 | 68 |
Луджев, Д. Опитът за преход към социализъм в страните от Източна Европа. | 1990 | 1 | 67 |
Мигев, Вл. Политическата система на България от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. | 1990 | 9 | 77 |
Милчев, Ат. Критични бележки към рецензията на Павел Георгиев. | 1990 | 4 | 78 |
Недев, Н. За болшевизацията - реална ли е крайната граница 1939 г.? | 1987 | 11 | 100 |
Недев, Н. Прекъснатост или непрекъснатост на фашистката диктатура в България (1923-1944 г.) | 1989 | 8 | 76 |
Неделчва, Н. Древните общества и свободната община в Тракия. | 1989 | 2 | 83 |
Събев, Т. Научната критика изисква обективност и компетентност. | 1990 | 3 | 68 |
Тодев, Ил. Граф Игнатиев и принципът за единство на православието. | 1991 | 7 | 77 |
Тодев, Ил. Източният въпрос във възгледите на Маркс и Енгелс. | 1989 | 4 | 79 |
Тодев, Ил. Нищета и в полемизирането. | 1991 | 3 | 92 |
Филипов, Д. Отново за Източния въпрос и за отношението на Маркс и Енгелс към него. | 1990 | 2 | 79 |
Филчев, А. За организационната структура и ръководството на въоръжената антифашистка борба в България (1941 -1944 г.) | 1990 | 11-12 | 56 |
Хайтов, Н. Критика и критикуване. | 1989 | 7 | 70 |
Царев, Г. Достоверността на източниците, използвани от Николай Хайтов в книгите му, посветени на гроба на Васил Левски. | 1989 | 3 | 79 |
Цветков, Пл., Н. Поппетров. Към типологията на политическото развитие на България през 30-те години. | 1990 | 2 | 63 |
Шарова, Кр. Васил Левски и Любен Каравелов в началната история на Българския революционен централен комитет (1869-1870г.) | 1987 | 7 | 66 |
Научна есеистика |
|||
Тодев, Ил. Идеята за смъртта у Ботев. | 1987 | 5 | 75 |
Генеалогия
|
|||
Бояджиева, Ек. Родът Герман от Банско. | 1985 | 8 | 57 |
Харбова, М. Наследници на Софроний Врачански. | 1986 | 11 | 57 |
Чолов, П. Родът на Георги Димитров. | 1989 | 9 | 80 |
Легенди и предания |
|||
Градешлиев, Ив. Краят на един мит и началото на една легенда. | 1991 | 1 | 80 |
Караманджуков, Ал. Левски в Родопа. | 1990 | 8 | 99 |
Стрезов, Сл. Два разказа за идването на Левски в Чепеларе и Райково (Смолянско). | 1990 | 11-12 | 84 |
Историческо наследство |
|||
Дуйчев, Ив. Професор Янко Тодоров - заслужил историк на древността. | 1993 | 3 | 132 |
Ников, П. Отношението на Русия към българското църковно-национално движение през Възраждането. | 1992 | 5 | 99 |
Хипотези
|
|||
Димитров, Стр. Формирането на средновековната българска народност в светлината на някои наши апокрифи. | 1994-1995 | 5 | 134 |
Пенева, И. Към въпроса за етнонимите "гети" и "готи" в съчинението на Йорданес "Getica". | 1994-1995 | 6 | 101 |